Митове относно кореновото лечение

Когато нервът на зъба загине или се инфектира в резултат на кариес, травма или други неизвестни фактори, се налага кореново (ендодонтско) лечение, известно също като лечение на зъбни канали. Тази процедура може да спаси зъб, който иначе би трябвало да бъде изваден поради инфекция. При кореновото лечение се отстранява възпалената пулпа (нерв) на зъба и се изолира кореновият канал от околните тъкани, за да се намали или елиминира инфекцията. Често инфектирани и увредени зъби могат да бъдат спасени благодарение на тази процедура.

Терапията на кореновия канал (кореново/ендодонтско лечение) има „лоша“ репутация сред пациентите поради схващането, че е най-неприятната и болезнена манипулация при зъболекаря. Проучване на Американската ендодонтска асоциация показва, че страха на пациента от дентална терапия и в частност кореново лечение се дължи предимно на неприятния опит на техен познат, а не толкова на личното му преживяване. Така много хора са готови да „жертват“ зъба чрез изваждане, но не и да се съгласят на ендодонтско лечение, чрез което зъбът може да се спаси.

Как действа кореновото лечение?

Когато пулпата на зъба – меката тъкан в кореновия канал, която съдържа нервите и кръвоносните съдове – се инфектира поради дълбок кариес, травма или други неизвестни причини, тя загива. Ако инфектираната пулпа не бъде премахната, микроорганизмите и техните токсини могат да се разпространят в съседните тъкани и да предизвикат абсцес. Ендодонтското лечение се състои в премахване на инфектираната пулпа, последвано от запълване на кореновия канал с подходящ материал.

След кореново лечение и възстановяване зъбът може да изпълнява своята функция в устната кухина в около 95% от случаите за дълъг период от време. Въпреки това, дори при най-доброто лечение, около 5% от случаите може да се окажат неуспешни и да наложат изваждане на зъба.

Кореновото лечение обикновено изисква повече от едно посещение и се провежда под местна упойка. Първо, зъбът се изолира от устната кухина, след което се осигурява достъп до пулпната камера. Инфектираната пулпа се отстранява от пулпната камера и кореновите канали, които се обработват и дезинфекцират. В края на първото или второто посещение (ако лечението не може да се завърши наведнъж) каналите се запълват с биосъвместим, нерезорбируем материал. За да се справи с инфекцията, стоматологът може да предпише и антибиотична терапия. Кореновото лечение приключва с поставяне на обтурация (пломба) или корона, което възстановява функциите и здравината на зъба.

Ето някои топ митове относно кореновото лечение:

Кореновото лечение е болезнено

Ендодонтското лечение е почти винаги провеждано поради зъб, който предизвиква болка – заради възпалена пулпа (пулпит), възпален периодонт (периодонтит) или некроза на пулпата. Кореновото лечение е предназначено за облекчаване на болката. Повечето хора, преминали коренова терапия споделят, че не са чувствали болка по време на манипулацията, а след това са се почувствали облекчени от първоначалното състояние.

Според Американската ендодонтска асоциация схващането за болезнеността на това лечение идва от по-старите методи за лечение (особено без приложение на анестезия). Освен това убедеността в предстояща болка и страха могат да засилят чувството от всяко докосване до степен на изпитване на болка (психо-соматично усилване).

Завършването на кореновото лечение изисква доста посещения

Кореново лечение може да се проведе напълно дори в само две посещения. Фактори, определящи броя и продължителността на посещенията са:

1. Обхватът на инфекцията
2. Сложността на кореновата конфигурация
3. Наличие на предишни заплънки, сепариран инструмент
4. Необходимост от насочване към ендодонтист.

Възстановяването на зъба след приключване на кореново лечение има за цел да възстанови функционалността на зъба и включва обтуриране, изграждане посредством директни или индиректни (лабораторни) методи. Тази дейност не се причислява към кореновото лечение.

Кореново лечение е необходимо само ако зъбът е болезнен

Зъби, изискващи ендодонтско лечение невинаги са болезнени. Например зъб с предишно неточно кореново лечение изисква ново (преди поставяне на корона например) именно за да се предотврати евентуална болезненост впоследствие. В други случаи кореново лечение се налага, когато зъбът е с некротизирала пулпа, но все още без симптоми (самоумъртвен) – поради дълбок кариес или травма. Тогава зъболекарят може да проведе тестове за виталността на зъба и нуждата от ендодонтска терапия.

Ползата от кореново лечение не трае дълго

Това схващане се дължи на пациенти, чийто зъби се фрактурират месеци след провеждането на ендодонтското лечение. След премахването на пулпата при провеждане на това лечение с времето поради загуба на кръвоснабдяване зъбът става по-крехък (изсушава се). Така той е уязвим на фрактура, особено при обемни обтурации (пломби). Ето защо е желателно с цел превенция да се постави корона на съответния зъб. Технически това не е проблем/провал на кореновото лечение, а на последващото възстановяване на надвенечната част на зъба.