За или против флуора?
За или против флуора?
Както често се случва в днешния свят, научното общество е разделено на два лагера по отношение безопасността и ползата от допълнителен прием на флуор. От едната страна са редица организации като СЗО, Американската дентална асоциация, УНИЦЕФ и др., които подкрепят флуоризирането на питейната вода, добавянето на флуор към пасти за зъби и дори някои хранителни продукти. Проведени са редица проучвания, доказващи ползата от подобни мероприятия, и са разработени технологии и дозировки, осигуряващи минимизиране на риска от усложнения и странични ефекти. От другата страна на спора са учени, които твърдят, че ползите от флуоризацията са силно преувеличени за сметка на голям риск от появата на различни заболявания и състояния.
Флуорът (участващ в обмяната на веществата под формата на флуориден йон) е микроелемент, свързан най-вече със здравето на зъбите и костите. Той подобрява тяхната здравина и предпазва от развитие на кариес. Флуор си набавяме чрез храната, водата (течаща или бутилирана) и хранителни добавки, след което достига до зъбния емайл чрез слюнката и/или директно и много по-бързо – чрез пастите за зъби с добавен флуор. Зъбите и костите дължат своята здравина на минерал, образуван предимно от калций и фосфор.
При достатъчна концентрация на флуор той взаимодейства с него и се образува нов минерал – флуорапатит, който осигурява много по-висока защита на твърдите зъбни структури срещу киселините и бактериите в устната кухина. Използването на флуора за профилактика и превенция на зъбния кариес започва в световен мащаб през 40-те години на ХХ век. Основание за това дават следните факти:
- флуоридите блокират ензими, отговорни за размножаването на бактериите, атакуващи емайла на зъбите;
- флуорът се свързва с минерали от твърдите структури в организма (кости и зъби) и ги прави по-устойчиви на киселинна атака.
В редица изследвания през последните десетилетия се появяват обаче аргументи, които се противопоставят на тези основания. Доказано е, че освен в блокирането на бактериални ензими флуорът участва и в блокирането на ензимни системи у човека. Учените все още спорят кой от двата ефекта е по-значим – ползата или вредата. За образуването на флуорапатитен кристал, който да предпазва емайла, значение има и дозата на калциеви, фосфорни и други йони, която човек приема.
От една страна, високите дози на флуорен прием водят до загуба на калций, а от друга – недостатъчните нива на калций, приет с храната, водят до повишаване на абсорбцията на флуор, т. е. риск от неговото предозиране.
И в двата случая се получава дисбаланс с опасни последствия за здравето. Основният риск за здравето идва от хроничното предозиране с флуор, което води до заболяване – флуороза. Негови симптоми са петна и оцветявания по зъбните повърхности, а в тежките случаи и пълното унищожаване на емайла и намаляване устойчивостта на зъбите към появата на кариес. Когато се засегнат и скелетните кости, те стават изключително чупливи.
Поради това СЗО препоръчва дозировка 0.5mg–1.0mg/l, при която рискът от появата на флуороза е сведен до минимум. Чрез добавянето на флуор към питейната вода, както и в пастите за зъби и други продукти, е постигнато значително редуциране на честотата на поява на зъбен кариес в редица държави.
Противниците на този метод отбелязват, че изчисляването на индивидуалната нужда от флуор за всеки човек е трудно и дори често невъзможно. Флуор се приема освен чрез питейната вода (която в зависимост от произхода си има различна концентрация на флуор) и чрез храната, а според последни данни дори през въздуха, където попада при изгарянето на флуорсъдържащи горива.
Това заедно с факта, че всеки човек пие различно количество вода, прави вероятно предозирането и появата на странични ефекти. Сред тях освен флуорозата се отбелязват вродени дефекти, нарушения в имунната система, намаляване на способността за заучаване, артрит, мускулни разстройства, безплодие и редица други.
Въпреки това СЗО поддържа позицията, че няма установена връзка между приема на флуор в указаните дози на питейната вода и появата на изредените разстройства. В средите, които поставят под въпрос безопасността на флуорния прием, съществува разделение по отношение локалното приложение на флуорни препарати върху зъбната повърхност.
Според една част от тях този метод е достатъчно безопасен за приложение, поради което флуорирането на пастите за зъби е приемлив метод за профилактика. Вашият зъболекар може да ви препоръча и методи за профилактика с помощта на флуорни лакове и гелове.
Част от противниците на флуоризацията обаче са още по-категорични и обявяват метода за напълно неефективен. Според тях флуорът не повишава издръжливостта на зъбите, тъй като образуваният слой флуорапатит е толкова тънък, че е възможно да се разруши още по време на дъвченето на храната.
