Загуба на зъби – причини и последици от обеззъбяването. Основни причини за загуба на зъби

Загубата на зъби може да бъде предизвикана от различни фактори, които често се комбинират, повишавайки риска от обеззъбяване. Загубата на зъби се дължи на множество фактори, сред които водещи са зъбният кариес и неговите усложнения, заболявания на пародонта, травматични увреждания, анатомични особености, наличие на кисти, както и хронични заболявания като диабет и онкологични проблеми. Ето някои от най-честите причини:

• Недостатъчна устна хигиена: Нередовното миене на зъбите и липсата на използване на помощни средства като интердентални четки и вода за уста позволяват натрупването на бактериална плака. С времето тя се минерализира в зъбен камък, който причинява възпаления на венците. Ако тези състояния не се третират, гингивитът преминава в пародонтит, което може да доведе до трайна загуба на зъби.
• Травматични увреждания: Падания или удари могат да причинят изваждане или счупване на зъб. За защита при контактни спортове се препоръчва използването на зъбни протектори.
• Диета: Хранителните навици, включващи честа консумация на сладки и кисели храни или напитки, увеличават риска от кариес и възпаления на венците, които в крайна сметка могат да доведат до загуба на зъби.
• Износване на зъбите: Бруксизмът (скърцане със зъби) и други форми на изтриване отслабват зъбната структура, правейки я податлива на увреждания.
• Пренебрегване на стоматологичните прегледи: Липсата на редовни посещения при зъболекар за профилактика и почистване на зъбен камък може да доведе до прогресиране на проблеми като кариеси, гингивит и пародонтит.

 

Промени след загуба на зъби

Лицеви промени
Пълната или частична загуба на зъби води до сериозни естетични промени във външния вид. При пълно обеззъбяване лицето придобива старчески вид – устните се хлътват и стават по-тесни, ъглите им се извиват надолу, а бръчките се задълбочават. Също така, носът изглежда удължен, бузите се хлътват, а скулите изпъкват, придавайки остър израз на лицето.

Анатомични промени в устната кухина
След обеззъбяване започва резорбция на челюстната кост, която води до значителни промени във формата и структурата ѝ. Горната челюст намалява размерите си, докато долната може да изглежда увеличена. Резорбцията може да бъде симетрична или асиметрична, като промените в дъвкателната мускулатура и ставите водят до затруднения като шум, пукане и щракане.

Функционални промени
Дъвкателната функция се нарушава значително, което кара пациентите да се адаптират, като консумират меки храни и използват езика и бузите за сдъвкване. Говорът и дишането също могат да се засегнат, което води до хъркане и други проблеми.

Психологически въздействия
Загубата на зъби често води до спад в самочувствието и социалната активност. Пациентите може да избягват контакти и да прикриват устата си с ръка, което влияе негативно на качеството им на живот.

Частично обеззъбяване
Дори частичната загуба на зъби води до сериозни последици. Съседните зъби се накланят към празното място, а противоположните прорастват, което нарушава захапката и води до феномена на Годон.

Как да действате при загуба на зъб?

Ако се стигне до загуба на зъб, независимо от причината, е от съществено значение да се предприемат действия бързо. Липсата на зъб може да наруши баланса в устната кухина и да предизвика естетически и функционални проблеми. Консултирайте се със своя зъболекар, който ще препоръча най-подходящото решение – от мостове и импланти до частични или цели протези.

Характеристики на обеззъбяването преди лечението

Причините за загуба на зъби са пряко свързани с прогнозата на лечението. Алвеоларната кост, засегната от травма или кариес, обикновено зараства по-бързо и е по-устойчива на натоварвания, отколкото кост, увредена вследствие на пародонтални заболявания.

Преди започване на лечението е необходимо да се изяснят определени показатели, които оказват влияние върху терапевтичния подход:

• Честота на загуба на зъби: Честата загуба може да бъде сигнал за наличие на системно заболяване, като например диабет, което засяга пародонта.
• Хронология на обеззъбяването: Хронологията на загуба на зъбите е ключова за оценка на състоянието на алвеоларната кост. Например, ако зъбите са изгубени преди повече от 9–10 месеца, костта е с по-добра структура в сравнение със случаи на по-скорошна загуба.
• Локация на последно загубени зъби: Този фактор показва зоните, където дъвкателната функция е била запазена, което е важно при диагностика и лечение.
• Анамнеза: Събирането на информация за трудови навици, наследственост, предишни заболявания и хигиенни навици помага за изготвяне на по-прецизна лечебна стратегия.

Тъй като обеззъбяването продължава да бъде значителен проблем в световен мащаб, лечението с импланти е актуално през последните 20 години, когато се въведоха доста иновации в областта, и най-вероятно ще продължава да бъде актуално през следващите 25 – 30 години. Най-общо идеята на всяко едно лечение с импланти е да се постави изкуствено тяло (зъбен имплант) в челюстната кост на пациента, което тяло да служи за основа, върху която да се изработи неснемаема протезна конструкция (корона или мост) или снемаема протезна конструкция – частична или тотална протеза.

От ключово значение е въпросното изкуствено тяло да бъде поставено в здрава, плътна и добре кръвоснабдена костна тъкан – въпреки че има единични съобщения за добри резултати от лечението със субпериостални импланти, вътрекостният имплант е този, който се използва в световен мащаб в една огромна част от случаите – по литературни данни, около 99.95 % в случаите на лечението с импланти. Именно поради това ключово значение на костната тъкан в областта на имплантологията всеки един практикуващ зъболекар или лицево – челюстен хирург се стреми с помощта на различни методи на костна пластика да изгради по възможност по-голямо количество костна тъкан.